Сексизъм:
Виж го.
Назови го.
Спри го.
#СтопСексизъм
#MeToo (Аз също)
 

Сексизъм е всяка проява (действие, дума, образ, жест) основана на идеята, че някои лица, най-често жени, са по-малоценни поради техния пол,

 

Сексизмът е вреден. Той създава усещане за безполезност, води до автоцензура, до стратегии за избягване, промени в поведението и влошаване на здравето. Сексизмът е в основата на неравнопоставеността между половете. Той засяга непропорционално жените и момичетата.

 

Сексизмът се проявява във всички области на живота:

 

63% от жените журналистки са били обект на вербално насилие

 

Жените прекарват почти два пъти повече време в неплатени домакински дейности (държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР)

 

80% от жените споделят, че са се сблъсквали с феномена „mansplaining” („мъжки обяснения“ или снизходително, опростено и в същото време самоуверено обяснение с цел „да бъде разбрано и от жените“) и „manterrupting“ (незачитане на мнението и прекъсване на изказването на жена, просто защото тя е жена)

 

Мъжете представляват 75% от източниците и темите в новинарските емисии в Европа

 

Във Великобритания, 66% от момичетата на възраст между 16 – 18 години са преживели или са били свидетели на употребата на сексистки език в училище

 

59% от жените в Амстердам съобщават за някаква форма на уличен тормоз

 

Във Франция, 50% от анкетираните млади жени наскоро са преживели някаква форма на несправедливост или унижение защото са жени

 

В Сърбия, изследванията сочат, че 76% от жените в бизнеса не са възприети толкова сериозно колкото мъжете.

 

Насилието понякога
започва с шега

Отделните актове на сексизъм може да изглеждат невинни, но те създават атмосфера на сплашване, страх и несигурност. Това води до приемане на насилието, най-вече над жени и момичета.

 

Заради това Съветът на Европа взе решение
да приеме Препоръка за предотвратяване
и борба със сексизма

 
 
 

Сексизмът засяга предимно жените.
Той може също да засегне и мъжете
и момчетата, когато те не отговарят
на стереотипите за техния пол.

 

Сексизмът може да има по-вредно влияние по отношение на някои жени и мъже поради етническата им принадлежност, възраст, увреждане, социален произход, религия, полова идентичност, сексуална ориентация или други фактори

 

Някои групи жени, като например млади жени, жени в политиката,
журналистки или публични фигури, са специфичен обект на сексизъм.

 
%

от жените избрани в парламента са били обект на сексистки атаки в социалните мрежи.

 

Виж го. Назови го. Спри го.

 

Език и комуникация

Примери за сексизъм в езика и комуникациите:

Употребата на мъжки род при говорене („той/негов/на него“ когато се отнася до неуточнена изрично личност). Титулна страница на публикация, изобразяваща само мъже. Назоваване на жена, като се използва мъжки род за нейната професия. Рекламна кампания, която съдържа изображения на голи тела без това да е необходимо. Реклама с мъж показващ на жена как да ползва перална машина.

Защо трябва да обръщаме внимание на това?

Езикът и комуникацията имат значение, защото те правят хората видими или невидими и признават или омаловажават техния принос към обществото. Езикът формира нашите мисли, а начинът по който мислим влияе върху нашите действия. Неотчитането на пола или дискриминационният език утвърждават сексистките нагласи и поведение.

Как да го предотвратим?

Използвайки женски и мъжки род когато се обръщате към смесена аудитория. Преглеждайки публичната комуникация с цел да се уверите, че се използва съобразен със спецификите на пола език и изображения. Изготвяйки наръчници за съобразена със спецификите на пола комуникация за различни групи. Насърчавайки научните изследвания в тази област.

Медии, Интернет и социални медии

Примери за сексизъм в медиите:

Сексуализиран образ на жените в медиите. Телевизионно шоу за мъже. Представяне на насилието над жените в медиите, като се отправят обвинения към жертвите. Журналисти, най-често жени, получаващи коментари в социалните медии, основани на техният външен вид, вместо на дискутираните теми. Интернет приложения изпращащи реклами за работа само до мъже, поради това, че алгоритъмът им е формиран по дискриминационен начин.

Защо трябва да обръщаме внимание на това?

Децата, но и не само те, са бомбардирани със сексистки медийни послания, които им влияят. Такива послания ограничават техния собствен избор в живота. Те създават впечатлението, че мъжете са пазители на знанието и силата, а жените са обекти, чийто външен вид може свободно да бъде коментиран. Сексизмът в онлайн пространството изтласква жените извън него. Онлайн сексизмът може да причини много сериозни травми. Злоупотребата или подигравката с някого в онлайн пространството се превръща в постоянен цифров запис който може да се разпространява впоследствие и е трудно да се изтрие.

Как да го предотвратим?

Прилагайки законодателството относно равенството между половете в медиите. Обучавайки за представителите на медиите и специалистите по комуникация по темата за равнопоставеността между половете. Осигурявайки балансирано представяне на жените и мъжете в медиите, в разнообразни и нестереотипни за тях роли. Насърчавайки реклами, които повишават осведомеността по отношение на стереотипите по пол, вместо тяхното затвърждаване. Предоставяйки обучение по дигитална грамотност за младежи и деца. Законодателно дефиниране и криминализиране на (онлайн) секситката реч на омразата. Създавайки специализирани услуги, предоставящи консултации за справяне с онлайн сексизма.

Работно място

Примери за сексизъм на работното място:

Практиката на неофициално изключване на жени, които имат деца от възможностите за кариерно израстване. Пренебрегването на жените по време на срещи, присвояването или премълчаването на техния принос. Отдаване на предпочитание при избор на ръководен пост на мъже, а не на жени, поради предположението, че жените няма да имат достатъчно авторитет. Подмятания и коментари по отношение на външния вид на жената и на нейното облекло, (което подронва репутацията на жената като професионалист). Пренебрежителни коментари за мъже, които се грижат за семейството/децата. “Mansplaining” (снизходителни обяснения, с цел „да бъдат разбрани от жени“).

Защо трябва да обръщаме внимание на това?

Сексизмът на работното място намалява ефективността на жертвите и тяхното чувство за принадлежност. Игнорирането чрез сексизъм означава, че идеите или талантите са игнорирани или недостатъчно използвани. Подценяването създава плашеща/потискаща атмосфера за онези, които се сблъскват с нея и би могла да доведе до насилие/тормоз. Жертвите могат да развият по-високо ниво на тревожност, да бъдат по-склонни към избухване и депресия. В общ план, сексизмът води до по-ниско заплащане и до по-малко възможности за онези, които се сблъскват с него.

Как да го предотвратим?

Приемайки и прилагайки кодекси на поведение, в които има определение за сексистко поведение, и осигурявайки обучение с цел неговото предотвратяване. Въвеждайки механизми за подаване на жалби, дисциплинарни мерки и услуги за подкрепа Хората на управленски позиции трябва да заявят и да покажат своята ангажираност за действие срещу сексизма.

Публичен сектор

Примери за сексизъм в публичния сектор:

Коментари със сексуален контекст, коментари по отношение на външния вид или по отношение на семейното положение на политици, най-често жени в политиката, включително в парламентите. Коментари по отношение на сексуалната ориентация или външния вид на потребителите на обществени услуги от страна на служителите в институциите. Сексистки изображения, поставяне на женски голи тела на публични работни места, (например в стаите за болничния персонал). Коментари по отношение на външния вид на жени на обществени места, в т.ч. и в публичния транспорт.

Защо трябва да обръщаме внимание на това?

Публичният сектор има задължението да ръководи чрез своя пример. Сексизмът в парламентите е много често срещано явление и той ограничава възможностите и свободата на жените в парламентите били те депутатки или служителки. Сексизмът ограничава равния достъп до публичните услуги. Сексизмът в обществените места ограничава правото на свободно движение на жените. Сексизмът може да доведе до насилие и да създаде потискаща среда, пречеща предимно на жените да участват пълноценно в публичния живот.

Как да го предотвратим?

Обучавайки персонала. Въвеждайки кодекси за поведение, механизми за жалби, дисциплинарни мерки и услуги за подкрепа. Реализирайки кампании за повишаване на осведомеността, например поставяйки плакати на публични места, обясняващи какво представлява сексизма. Насърчавайки балансираното представяне на половете в процесите на вземане на решения. Насърчавайки изследвания и събиране на данни по проблематиката.

Правосъдие

Примери за сексизъм в правосъдната система:

Съдия, който изказва предположение, че жертвата на сексуално насилие „си го е търсила“. Коментари на юрист по отношение на външния вид на колежка. Полицейски служител, който не приема сериозно или омаловажава твърдение за насилие над жена.

Защо трябва да обръщаме внимание на това?

Такова поведение води до оттегляне на съдебното дело. Създава недоверие към съдебната система. Може да доведе до несправедливи осъждания. Унижава жените и ги изтласква извън юридическите професии.

Как да го предотвратим?

Прилагайки политики за равен достъп на жените до правосъдие. Обучавайки юристи и правоприлагащите органи. Разчупвайки стереотипите в правосъдието чрез кампании за повишаване на информираността. Гарантирайки професионалистите да вземат решения основани на факти, на поведението на извършителя и контекста на делото, а не на облеклото на жертвата например.

Образование

Примери за сексизъм в образованието:

Учебници, съдържащи стереотипни образи за жени/мъже, момчета/момичета. Отсъствие на жените като писателки, като исторически или културни личности в учебниците. Обезкуражаване при консултиране на избор за кариера или образование, които са в разрез с половите стереотипи. Учители, които правят коментари по отношение на външният вид на учениците/студенти/колегите учители. Сексистки коментари по отношение на момичетата. Тормоз над ученици/студенти, които са извън стереотипните представи от страна на други ученици/студенти или от образователните специалисти. Липса на информираност/процедури/реакции за справяне с подобно сексистко поведение.

Защо трябва да обръщаме внимание на това?

Образователното съдържание и поведението на образователните специалисти оказва силно влияние върху представите и поведението. Атмосферата на сексизъм в образованието се отразява негативно върху постиженията на учениците/студентите. Сексизмът в образованието може да ограничи бъдещия избор на кариера и начин на живот.

Как да го предотвратим?

Прилагайки политики и законодателство по отношение на равнопоставеност на половете в образованието. Преглеждайки учебниците с цел да се уверите, че в тях няма сексизъм или че те представят както жените, така и мъжете в нестереотипни роли. Осигурявайки представяне на жените като учени, творци, спортисти, лидери и политици, както в учебните материали, така и в учебните програми. Преподавайки история на жените. Осигурявайки механизми за подаване на жалби. Преподавайки въпроси от областта на равнопоставеност на половете, както и сексуално образование (вкл. и по отношение на понятия като „съгласие“ и „лични граници“). Предоставяйки обучение за професионалистите в образователната система по отношение на несъзнателните предразсъдъци.

Култура и спорт

Примери за сексизъм в културата и спорта:

Медийно представяне на спортистки според тяхната семейна роля, а не чрез техните умения или техните силни страни. Омаловажаване на постиженията на жените спортистки. Унизително отношение спрямо мъже, които упражняват „женски“ спорт. Представяне на жени в секси облекла като „декорация“ по време на културни или спортни събития. Отсъствие на женски творби от художествените галерии и изложби. Недостатъчно значими роли за жените в киното и виртуално отсъствие на роли за по-възрастни актриси. Оскъдно финансиране на филмови продукции, в които жените имат водеща роля. Недостатъчно финансиране на женското изкуство.

Защо трябва да обръщаме внимание на това?

Културата и спортът създават нагласи. Ако жените и мъжете са изобразени по стереотипни начини, това ще се превърне в стереотип за пола. Когато мъжете са по-видимите в тези области на живота, това влияе върху начина, по който се възприемат жените като потенциални творци и спортистки, и стеснява кръга от модели за подражание сред децата и младежите. Стереотипите по отношение на пола ограничават избора на жените/мъжете, момичетата/момчетата да практикуват определен спорт, който се възприема за „женски“ или „мъжки“, което води до автоцензура. И в двете сфери, сексизмът води до по-ниско заплащане и по-ограничени възможности за онези, които се сблъскват с явлението.

Как да го предотвратим?

Мерки (стипендии, изложби, обучения, осигуряване на пространство за работа и семинари), насочени към насърчаване на творческия труд на жените и интегриране на принципа за равенство между половете в сферата на културата и спорта. Осигурявайки по-добро и по-широко медийно отразяване на жените в спорта и в изкуството. Насърчавайки спонсорите да подкрепят жените в спорта и изкуството. Приемайки кодекси за поведение с цел превенция на сексистко поведение, вкл. и дисциплинарни мерки в спортните федерации. Насърчавайки публичното говорене от страна на водещи фигури в спорта и изкуството срещу сексизма и провеждане на кампании за намаляване на насилието в спорта и срещу сексистката реч на омразата.

Частна сфера

Примери за сексизъм в частната сфера:

Жените извършват по-голямата част от неплатената работа (полагане на грижи, и домашна работа) в сравнение с мъжете, например, само жени помагат за измиването на чиниите след вечерно парти. Сексистки шеги между приятели. Постоянно предлагане на „женски“ или „мъжки“ играчки за момичетата/момчетата. Насърчаване на момчетата да поемат рискове и да се състезават, а момичетата да бъдат послушни и съобразителни. Употребата на изрази като „бяга като момиче“ или „момчетата са си момчета“.

Защо трябва да обръщаме внимание на това?

Неплатената работа създава пречки за участието на жените на пазара на труда, за тяхната икономическа независимост, както и за участието им в спортни или развлекателни занимания. Играчките (например детска кухня или конструктор) влияят върху формирането на определени стереотипни по пол роли, както и върху избора на образование или професия. Сексистките шеги могат да сплашат или да обезличат личността и да омаловажат сексистко поведение.

Как да го предотвратим?

Мерки за повишаване на осведомеността и проучвания за въздействието на споделянето на неплатения труд между жените и мъжете. Мерки за съчетаване на личния и професионалния живот за всички. Популяризирайки унисекс играчки. Насърчавайки момчетата, както и момичетата да вземат участие в домакинските задължения. Предоставяйки и на момичетата пространство и свободата да играят, изследват и да бъдат себе си.